Водопада

Отидох до водопада, мястото беше запленяващо красиво. Извадих от чантата си фотоапарата и направих няколко снимки, които се получиха доста добре. От малка правя снимки и дори смятах да стана фотограф ако биологията не ми провърви, но сега явно ще ми е малко трудно да правя операции и да гледам кръв, което значи че мога да разгърна фотографския си талант. Оснатах там около 2 часа като мислех за новия си живот и за нещата които се промениха след белязването. Не знам дали скоро ще видя приятелите си и леля ми, която ми липсва и то много. Милиан сигурно вече ме е забравила, беше ми приятелка само защото я взимах с мен на всеки купон на който ме канеха, а те не бяха малко. Грег момчето с което ходех последно се изплаши при вида на полумесеца на челото ми, реши че съм вампирясала и ще му изпия кръвчицата, голям идиот ако можех щях да му я изпия защото ме издразни и то много, но самата мисъл да пия кръв.....гаднооооо
Мислих дълго и за много неща но стана късно и реших да тръгвам към стаята си. Погледнах водопада, заслушах се в красивите звуци които издаваше и си обещах утре пак да дойда.