Частта с моста над нея

Subject: Re: Частта с моста над нея Sun Mar 14, 2010 4:03 am

Бях седнала край езерото, облечена в най-новата си рокля, и гледах гладката водна повърхност, мълчалива и запазила тишина сякаш в почит на природата около себе си (не че до някаква степен не беше така, но това все пак е друга тема, а аз не си падам по обсъждането на езическите си наклонности) и не помръдвах, като статуя, замръзнала с покоя на езерото... и тогава чух стъпки. Намръщих се, най-вече на слуха си, който даваше грешни сигнали (да, не съм от най-нормалните), но все пак се обърнах към персоната, нарушаваа мълчанието на света....

Subject: Re: Частта с моста над нея Sun Mar 14, 2010 4:08 am

- Жива ли си въобще, или си загинала геройски от студ в тази рокля в този климатичен пояс? - попитах с леко комична интонация в гласа си, макар че до някаква степен не беше смешно, въобще не разбирах защо жените жертват и здраве, и удобство, и безболезнено съществуване в името на красотата си... дори когато седят сами на брега на мъгливо езеро. Приближих се до нея и я заметнах с коженото си яке(все пак принца на мрака няма как да не е целия в черно, и по някакъв неписан закон, кожено):
- Вземи това. Може и да не те хване ангина или каквато и да е болест, понеже си безсмъртна, но все пак един джентълмен не може да гледа как една дама си създава неудобства. - казах по онзи претруфен маниер на осемнадесети век и й метнах изпитателно-предизвикателен поглед.

Subject: Re: Частта с моста над нея Sun Mar 14, 2010 6:27 am

Реших, че не е нужно да си докарвам главоболие и се усмихнах.
- Само недей да започваш да рецитираш поезия, за да завършиш картинката на джентълмен от Викторианската епоха. - засмях се, като все пак благодарно взех якето от ръцете му. Беше ми леко студено, леко, защото аз все пак не бях най-обикновен човек и до някаква степен физиката ми се влияеше от родословната обремененост. Пък и хах, беязан дампир, кой е чувал такова чудо?! Оттърсих се от мислите си и попитах Деймън:
- А всъщност ти какво правиш тук? Не се заяждам, действително ми е интерено. - уверих го, пък и беше истина.

Subject: Re: Частта с моста над нея Sun Mar 14, 2010 12:02 pm

Засмях се благозвучно и се изправих, като застанах пред погледа й.
- Пленителна като нощта
под ясни звездни небеса... - прошепнах с онзи леко надут маниер на минали векове.
- тя в хубостта си съчета
от ден лице, от мрак коса
и поглед пълен с бистрота,
като разискрена роса. - завърших стиха, все още гледайки я с един от погледите си тип "Видя ли, че съм способен на всичко".
- Прибавил сянка, лъч отнел,
ти чара й би разрушил;
той, в къдриците и се вплел,
ограбва образа и мил;
там ясна мисъл би прочел-
той хубост с ум е съюзил. - последното беше завършено с уважение, почти почит. Определено на моменти имаше защо да се наричам добър актьор.
- Тя има вежди и страни
спокойни, нежни, а под тях
усмивки - мамещи вълни, -
разказващи за весел смях,
за минали безгрижни дни,
за любещо сърце без грях. - завърших благоприлично и се поклоних, като сложих ръка пред сърцето си. - Видя ли, че мога дори да рецитирам стихове?! - попитах с известно предизвикателство в очите. - Аз мога всичко. - казах самодоволно.