Планинския извор на езерото

Оттук извира огромното езеро на училището, и тук водите му са най-чисти и прозрачни, а понякога и леко студени. Равната повърхност открива идеална гедка към планините, много близки и много далечни едновременно.

Краката ме отведоха до планинският извор.Мястото ми хареса и за това седнах на една скала и се загледъх във водата.Мястото ме успокояваше и ме караше да забравя природата си.Вятърът развяваше един малко по-дълъг кичор от косата ми.

Доведох Джен тук, като посочих с ръка обширната поляна и след това и самото езеро. Усмихнах се:
- Казах ти, тук е направо вълшебно... - отблелязах и тогава видях луната, изгряваща зад планините на север, откъдето се виждаха и повечето съзвездия и осветяваха езерото със странната си светлина. - Аз съм идвал тук само веднъж, но беше преди много години, когато тук имаше само една малка къщичка в гората и нищо повече, защото тогава директорката на това училище е била на петнайсет. - засмях се аз. - Харесва ли ти тук?- попитах накрая.

Мястото беше направо невероятно. Луната огряваше водите на езерото и те почти блестяха.
-Харесва ли ти? - попита ме Стефан.
-Да, страхотно е! Не бях идвала тук никога преди. - отвърнах аз замаяна от гледката.
Двамата седнахме на една скала и се загледахме във водите на езерото. Тишината направо ме убиваше.
-Разкажи нещо друго за теб? - казах аз.