Молът на града

Subject: Молът на града Tue Mar 16, 2010 11:42 am

Сградата е с денонощно работно време, има огромен паркинг и предлага всякакви услуги и магазинчета, които могат да задоволят всеки вкус.

Subject: Re: Молът на града Thu Mar 18, 2010 11:51 am

С Лиса стигнахме до тук и аз посочих внушителната сграда пред нас едва ли не със страхопочитание:
- Еха. - беше гениалната ми реплика. Разрових се из чантата си и открих желаното - портфейл. Погледнах съдържанието му със сравнително одобрителен поглед. Щяха да ми стигнат за пазаруването, а следващия месец майка ми би трябвало да ми изпрати издръжката, а точно сега определено най-важната дестинация в мола беше магазина за дънки, защото разполагах с два чифта, едните от които в доста окаяно положение, така че за щастие можех да си позволя нещата, от които имам нужда.
- Е, на това вече му викам разпускане. - усмихнах се облекчено, че отново нещата са както преди и че съм свободна от правилата на Академията. Това беше едно от хубавите неща в случая, макар и някои неща оттам да ми липсваха.

Subject: Re: Молът на града Fri Mar 19, 2010 10:29 am

Отдавна не се бях усмихвала по този начин. Погледнах Неферет и се засмях дяволито. Очакваше ни дъъълга нощ. Наистина дълга. Щом бях в мол, нямах измъкване.
- Сегааа. Хайде първо да се отбием да си купя дънки. Останах с цели три чифта, а все пък съм Лиса Драгомир, за Бога - превзето се обадих аз. Ней ме погкедна скептично.
- Така да бъде, Ваше Височество - театрално ми отговори тя и ме задърпа към първия магазин, който видяхме.
Още с влизането си се почувствах у дома.Тръгнах към закачалките и си избрах няколко чифта, но лошото беше, че нямаше моя размер. Огледах се за консултант, но след като не видях такъв отидох направо към касата. Зад нея стоеше едно пълно младолико момиче, на вид мила.
- Извинете, но забелязах, че от всичките панталони и дънки нямате най-малък размер.
- Ами така е, просто се изчерпаха.
Усмихнах се унило. Наистина ми харесваха. Обърнах се и в този момент чух злобния й тих глас.
- Ами така е, като всичките до една сте кльощави анорексички, не можете да си намерите дрехи.
Усетих как започна да ми причернява. Изключително много мразех отворени човешки момичета. Тя просто не знаеше коя съм.
- Слушай, кучко, това че ти завиждаш, не означава, че трябва да ме третираш като нищожество, разбра ли?! - развиках се аз и се приготвих да скоча върху нея. Усетих силните ръце на Неферет да ме обгръщат през талията и да ме дърпат извън магазина. Чак когато стигнахме на другия край на мола, тя ме пусна.
- Момиче, искаш ли да ни разлепят снимките навсякъде из този мол и повече да не можем да стъпваме тук? - развика ми се тя - Не знам за теб, но аз наистина имам нужда да си купя някои неща. Хайде да не нападаш всяка втора продавачка, за това че нямат твоя размер, окей?
Направих всичко възможно да се успокоя. Можех да я убия с едно движение. Можех да съм толкова бърза, че дори нямаше да забележат. Подяволите, Лиса, какво ти става? Дръж се на положение!
- Добре, но хайде, защото наистина искам да изпразня поне две от тези кредитни карти - усмихнах се иаз и захленчих. Хванах най-добрата си приятелка под ръка и тръгнахме да дирим следващ магазин.

Subject: Re: Молът на града Sun Apr 11, 2010 1:24 pm

Погледнах с благородна завист към доста високата издръжка, която имаше за харчене, и прерових собственото си портмоне, където имаше около сто долара - издръжката ми за месеца, която майка ми все пак (чудо на чудесата!) беше благоволила да ми прати.
- Ей там! - възкликнах аз и посочих към най-близкия магазин - отново дънки. Само че този път щеше да има и нейния номер... надявам се. Насочихме се към вратата.
От пръв поглед се влюбих в единия модел, който щеше да струва половината ми налични пари, но ми се струваше без особено значение колко струват, понеже бяха дънки, с които можеш да оснвеш нова религия. Огледах ги, но не посмях да ги пробвам, защото това щеше да значи да изпусна Лиса от поглед. А тук, извън безопасните предели на училището, аз бях нейна приятелка, но и неин пазител. Затова, като се надявах да не осъзнава поведението ми, купих дънките и продължих зорко да я наблюдавам зад един от щандовете, макар че продавачката се оказа прекалено наблюдателна.
- Носете си ги със здраве. - каза тя, което беше достатъчен намек, че няма нужда да вися там и да създавам калабалък, при положение, че съм готова с покупката си. Реших да се направя на ударена.
- О, мерси. - усмихнах й се разсеяно. Накрая отидох при Лиса и я попитах:
- Избра ли си?

P.S.: Извиняай, че се забавих толкова, ама нямах нет

Subject: Re: Молът на града Tue Apr 13, 2010 12:04 pm

- Хм... избрах си. Слава Богу имаше моя номер! Вече ги купих. А ти къде беше? - попитах леко раздразнена.
- Разглеждах - кратко ми отговори тя.
- Купи ли всичко необходимо? - попитах.
- Мдаа, хайде да разгледаме някой друг магазин, а?
Хванах я под ръка и излязохме от магазина. По пътя разгледахме щанд с бижута, имаше красиви неща, но не ми се виждаха особено истински. Спогледахме се с Неферет и отминахме. Следващия магазин който посетихме, беше за обувки. Казвала ли съм, че обожавам обувките? Наистина, наистина ги обожавам. Харесах си един Nike, след това няколко чифта с токче: тези, тези, тези, тези, особено тези и тези. Не знаех кои да избера и затърсих Неферет, която пак се беше изгубила някъде.